Николай Семерджиев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съременна българска литература

 

ПАРИЖ. МУЗЕЯТ НА ЮГО

 

Николай Семерджиев

 

    Благодаря Ви сърдечно, мосю,
    че ми позволихте да видя,
    Вашата пушка, Вашата сабя
    и чудесната Ви колекция от китайски порцелан!
    Впрочем,
    вярно ли е, че сте написали "Парижката Света Богородица" на един дъх?
    Боже, как сте въздъхнали!
    Вчера пред Нотр-Дам танцуваше Есмералда,
    Квазимодо удари камбаните,
    архидяконът полетя от покрива
    и се стовари върху един ситроен,
    врабче кацна на сандвича ми,
    усмихна ми се японка,
    аз я последвах
    и тя започна да се превръща
    в негърка,
    скандинавка,
    индийка,
    mетро,
    кораб по Сена,
    и халба бира на Монмартър.
    Вие разхождате ли се из днешен Париж, мосю,
    или не ви е до него?
    Трябва да работите и в отвъдното ли?
    Над какво?
    Измисляте нови цветове за нощта?
    Строите катедрала в орбита?
    О,
    трябва да сместите огромна душа
    в обикновено човешко тяло!
    Успех!

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 23. ноември 2009 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]