„Скъпи колеги механици, колеги инжинери, колеги програмисти, колеги техници, сега всички вие се изправяте пред най-сложната машина, която някога сте срещали – ...”
                        из Словото на ректора пред първокурсници от Медицинка академия¹

---

        На вратата се почука и го въведоха. Запретнал десния си ръкав, той веднага се насочи към стола, но когато видя кой го чакаше отсреща, рязко отстъпи назад:
        – Как така? Но къде е докторката?
        – Медицинската сестра, за която говорите, – натърти лекарят – вече не работи тук. С тия процедури се занимавам аз. Името моля.
        Замисли се малко, дори понечи да си тръгне, но после веднaга изстреля името, номера и кръвната си група.
        – Нулева? Универсален донор, значи. Знаеш ли какво е това?
        – Тъй вярно. – вените по ръцете му изведнъж избиха – АВ групата е универсален приемник, а нулевата група – универсален донор, защото може да бъде преливана на индивиди с всякакъв вид кръв. Това е така, защото кръвните групи съдържат различни антитела в кръвния серум, които, неправилно смесени, предизвикват имунна реакция. Така група А е алергична към антиген В, а група В – към антиген А. Група АВ не съдържа антитела, а нулевата група съдържа и А, и В антитела. За преливането на кръв има значение не толкова наличието на антитела в банката, колкото собствените антитела в организма ни. Ето защо нулевата кръв може да се смесва с всички групи, въпреки че тя съдържа антителата А и В. Така че, ако в болницата няма други банки, то моите винаги ще свършат работа.
        – Добре, много добре даже. – усмихна се лекарят – А да си боледувал наскоро?
        – От десет години и хрема не съм хващал. Пазя се, много добре се пазя, защото знам, че иначе е опасно. За кръвта, де.
        – Хубаво. – пак усмивка – А да си губил наскоро кръв? Нали знаеш – трябва да са минали поне два месеца...
        – Всеки 2 седмици по една банка от 500 ml, на Коледа и Великден по две.
        – Моля?! – лекарят застина на място – Ти изобщо знаеш ли колко опасно е това? Та това си е чисто самоубийство. Сега на тебе ще трябва да преливаме... Как въобще си жив още? – спира за дълга дръпка от цигарата – И от колко месеца го правиш?
        – Десет години и два месеца, 152 литра, 304 банки, ако не се лъжа.
        – Лъжеш! Това е невъзможно!
        – Вижте ми картона като не вярвате.
        – Но... но... Тази сестра – веднага ще съобщя... Та това е против всички правила, против инструкцията, против пациентите! Организмът може да възстанови качествата на кръвта най-малкото за 2 месеца. Сигурно всичките тия твои банки са некачествени...
        (Е това вече беше в повече)
        – Стига с нервите, докторе – леден глас и убийствен поглед – И без да се обиждаме, ако може. Докторката всеки път пускаше изследвания – никога не е имало проблем нито с хемоглобина, нито с белтъците, нито с тромбоцитите... всичко беше супер. Знаете ли вече колко операции е имало с моята кръв?
        – Не ме интересува, има си правила в тия работи, то така ако можеше... Довиждане, ще се видим след два месеца. До тогава трябва да ядеш повече от...
        (Най-точно ще бъде ако кажем, че кръвта му кипна.)
        – Ако не искате, ще го направя и сам, дайте ми само иглата. Толкова пъти съм гледал, все нещо съм запомнил.
        – Невъзможно. Още веднъж ти казвам – това е абсолютно противопоказно. Организмът си има нужди – броят на червените кръвни телца например...
        – И аз имам нужди, и толкова други имат нужди. Слушайте – има някои операции, при които отиват до 12 литра кръв. Ами ако нямат толкова в болницата? Какво – ще ме чакат мене пет години ли? И ето например – застрелят някого, с ловна пушка да речем; карат го после, оперират го – ама като кръвта шурти навсякъде? Докторите преливат, правят там каквото трябва, но като банките свършат? Какво правят – от пода ли събират кръвта?
        Докторът само го слуша и дърпа здраво от цигарата.
        – Знаете ли какво е – нищо не знаете. И ето сега съм решил да помагам, с каквото мога. 152 литра кръв – не е малко, нали? В нищо друго не ме бива – аз съм донор, универсален донор, фабрика за кръв и нищо повече.
        Докторът пали вече пета цигара и продължава да слуша съсредоточено.
        – Как се възстановявам ли? Това ли се чудите? Важното е как мислиш. Само това – как мислиш. Кръв, кръв, кръв – по цял ден седя до прозореца и само за това мисля – кръв, кръв, кръв, трябва ми кръв, повече кръв. И организмът се убеждава и наистина работи.
        Пепелникът е пълен, цял рояк тютюневи духове бродят из стаята.
        – Разбира се, и храната е важна – шоколади, коприви, течности... Но мисленето, докторе, мисленето – от къде идва кръвта, къде ще отиде, на кого ще се помогне - ето кое важното. С каквото можеш трябва да помагаш. Аз така казвам: и един човек да се спаси, пак ще е нещо. За десет години, дано поне един човек... Така ми е отредено – да дарявам, да помагам... Знаете ли, и самите доктори даряват като видят, че няма повече кръв. Ама всеки ден не е възможно, нали така – а пък всеки ден им се налага. Затова съм аз, докторе, затова е фабриката...
        Лекарят продължаваше да мълчи. Само загаси цигарата, подаде му някакъв формуляр за подписване, после взе ръката му, извади иглата, заби я в свивката и след секунди кръвта запъпли по прозрачната тръбичка.
        – Само по изключение, да не си помислиш нещо. – каза му, докато банката бавно и величествено се пълнеше.
        След десетина мълчаливи минутки всичко беше готово. Лекарят извади иглата, почисти с памуче и прибра кръвта в хладилника.

        – Благодаря, докторе – каза накрая затворникът, а надзирателят веднага го поведе към килията, където нашият универсален донор трябваше да излежи доживотната си присъда.
        Без право на замяна. ¹ [горе]