Александър Шпатов

проза

Литературен клуб | нова българска проза/поезия | страницата на автора

 

Изчезнал*

 

Александър Шпатов

 

 

На снимката: животното куага (1870)

 

 

 

        Един „необвързан” статус в новините, веднага изкоментиран с мегабайти съчувствие от страна на приятелите му.

 

        „Не се спичайте” - включи се накрая и той. „Всичко ще бъде наред.” И ако съдим по линковете, които постваше, изглежда наистина бе така.

 

        Поне през следващите няколко дни.

 

        Седмица по-късно обаче настроението му определено се промени, показвайки една доста обезпокоителна тенденция. Не си вдигаше телефона и не отговаряше на каквито и да било съобщения. Нямаше го и в работата му. Единственото, което правеше, бе да пуска линкове, всеки следващ по-тревожен от предишните.

 

        „Знам, че сигурно ти е тежко” - написа му един приятел на стената, „но това не е краят на света, нали така”. Този път той отговори - при това повече от красноречиво.

 

        „Добре ли си?” - естествено тя бе следила всичко (в крайна сметка си останаха приятели, поне във Фейсбук)

 

        И въпреки че има да й казва толкова много, той просто пуска линка, който цъкаше и рефрешваше непрекъснато от както се бяха разделили.

 

        „12” - това е единственото, което добавя преди името му окончателно да изчезне от мрежата, а той да се върне към снимките, които никога няма да изтрие.

 

 

 

 

 

 

 

---

 

На снимката: животното куага (1870 г.).

 

* При четене може да кликвате върху подчертаните думи (линковете) - бел. ред.

 

 

Електронна публикация на 10. ноември 2011 г.
г1998-2012 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]