Цвета Софрониева

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска литература | страницата на авторката

 

ГОЛЯМОТО СПАСЯВАНЕ (ПРЕУСТРОЙСТВО)

 

Цвета Софрониева

 

 

Паяжините се скриха в Черното море
че са вид водорасли.
Слънчевите очила на децата из плажа
съперничат по пъстрота с гащетата им.
Трещи високоговорител и подканя
да посетим Веселието на Централната ивица.
Морето бавно се усмихва.
Към брега приижда пяна подир пяна.
Бяла е, днес пяната е чиста -
няма примеси на бежаво от пясък или паяци.
С бели думи най-сетне морето ще разкаже Онази тайна.
Господи, какво щастие бе да доживеем!
И да сме тук! Всички знаем. Всички нощес сънувахме
озадачените лица на вдетинените си баби,
отдавна мъртви - подготвени сме за разговора.
Децата, които не обичаха морето, днес щъпурят в него.
Децата, които винаги са го обичали, пощуряха и от радост
с ръце изгребват мидите и дребните риби.
Бащите плуват надалеко.
Всички женички се научиха поне да не потъват.
Майките и смелите момичета забравиха да тъгуват и очакват.
Тайната. Морето бавно в бяло се усмихва.
Вълните наедряват - гърди на родилка.
О, сега е времето за червен, дори за черен флаг!
Спасителите се втурват -
самото море ще спрат със свирките си.
Женски глас пищи по говорителя:
"Абсолютно се забранява плуването!
Абсолютно се забранява къпането!
Абсолютно се забранява влизането в морето!
Абсолютно се забранява!!!"
Влизам в морето със Самия Спасител, все по навътре -
преди все чаках на брега, четях прилежно много книги.
Той снизходително ми разрешава да се натопя.
Децата и от двете категории не се подчиняват -
захвърлили са всички шарении и са покрили плажа
с гащета, с очила за слънце. Възрастните,
най-вече майките, остават сред водата.
Свисти спасителната свирка. Добре. Добре де!
Стоя, обрулвана от пяната - дано коленете ми да се стопят,
да се изръбят в мъжки фасон. Стига!
Стига, море! Стига разговори за политика.
Спасителят се оправдава - нареждане от Централния плаж,
заради децата - да не се удавят.
Само заради това забраняват и на мен.
Спасителите са контролирани от още по-спасителен,
ревящ в съревнование с морето, въртолет.
Къде ли каца той? Смрад на гориво и масло.
Ех, море, а ти се оплакваше от плажните кремове...
Пясъкът постепенно опустява.
Тръгнаха ли си летовниците или се изселиха в морето?
А, ето ги, под душовете със слънчви батерии.
А децата? Децата с лицата на бабите си (от съня нощес)
потресено оглеждат колената ми. Музика,
поп-музика от говорилнята.
Паяжините гризят морето и се оплитат в него.

 

 

 

 

Електронна публикация на 15. февруари 2008 г.
Публикация в кн. „Chicago Blues“, Цвета Софрониева, „Свободно поетическо общество“, 1992 г.
г 2007, Tzveta Sofronieva г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]