Цвета Софрониева

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска литература | страницата на авторката

 

НА ПЪТ НА ЗАПАД

 

Цвета Софрониева

 

 

на Маргарет Aтууд

 

Дума в непознат език.
Знам, че има някакъв смисъл,
нещо значи.
Може би не е съществена.
Може би е съюз.
Може би е име.
Често срещана или странна за ухото.
Уча разни езици.
Вслушвам се в потоците на всяка реч.
Търся думата в извивките
на рамене и хълмове, на реки и мостове.
Следя въздуха в колелетата
на гласните от устните на близките си
и на неблизките.
Издирвам езика, в който
аз съм дума.
Той е вече познат. Той е чужд.
Морфологията и синтаксисът са ми непонятни.
Дори когато изучих граматиката,
не попадам на точното си място в изречението.
Чуждица в езика си.
В онзи български по улиците на София
и в писмата на майка ми.
Какво недоразумение - именно сега.
Историята седи на чаша чай с родителите ми.
В България думите може би придобиват смисъл.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 15. февруари 2008 г.
Публикация в кн. „Chicago Blues“, Цвета Софрониева, „Свободно поетическо общество“, 1992 г.
г 2007, Tzveta Sofronieva г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]