Цвета Софрониева

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна литература | страницата на авторката

 

ДЕТЕ

 

Цвета Софрониева

 

 

Облак облака прегръща в кръг.
Бялото е най-непостоянно - с един замах
чайките го превръщат в синьо.

 

Небе без край, море без дъно.
Но само в обятността на кладенеца
мога да видя небето кръгло
и да повярвам на дълбочината.

 

Дим от пясък скрива шиповете на морските котки.
Не бива да се плаша - те не са по-остри
от пипалата на други неща край мен.
Не е ли луната обла, само защото е отдалечена?

 

Искрят без трепет звездите зад атмосферата -
търсят въздуха да ги обърка.
Един ъгъл събира светлината им в омаята на заблудата,
изтъкана от един паяк.
И паякът тръгва с лъчите на дълго пътуване.

 

Тъкмо тръгнах напред,
а забравих да гледам нагоре.
Рано ли е да си правя сама път?

 

Аз съм само прилеп в стая,
обляна от лъжлива светлина -
и еднодневката го разбира.
Жили истинската светлина
и мракът се усамотява.

 

Сипе се облакът по гърба на морето.
Едно дете рисува шапки
                                             на облака
                                                       чайките
                                                                 небето
                                                                           дим

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 15. февруари 2008 г.
Публикация в кн. „Зачеваща памет“, Цвета Софрониева, Изд. „Прозорец“, С., 1995 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!