Цвета Софрониева

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна литература | страницата на авторката

 

АЗ

 

Цвета Софрониева

 

„Аз, аз, аз, аз... само четири пъти
и думата става напълно безсмислена.“
       Ларш Густафсон

 

Снегът срещу мене върви,
задава въпроси.
Белотата мълчи.
Дъхът на сняг е течният азот
в някаква лаборатория.
Студът очаква някого... Азотът,
проникнал в кожата
и в очите.
Разкъсва се енергията-време:
квант-въпрос - квант-мълчание,
квант-въпрос - два кванта мълчание.
Азотът се превръща в любов
върху кристалните, топящи се коси.
Квантът е единица светлина,
както снежинката - единица сняг.
Напразно иска пътят
да го разчистя от натрупаните преспи.
Азотът вече се е изпарил.
Аз, Аз... или аз и снегът?
Светлината е неподвижна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 15. февруари 2008 г.
Публикация в кн. „Зачеваща памет“, Цвета Софрониева, Изд. „Прозорец“, С., 1995 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!