Цвета Софрониева

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска литература | страницата на авторката

 

Навици

 

Цвета Софрониева

 

 

Не мога да обичам себе си
затова обичам хората, които ми приличат

 

Това чух от момиче с оранжева коса
в една отмираща вечер

 

тя се казваше Весела и беше весела
май още се казва така
рисува с много бои и вода
люби професори

 

по прозореца ми почукват разперващи се дървета
мисля си дали се обичам сама

 

прощавам ли си трепванията мъглявините
неуспелия опит да уловя сърцето си

 

оставям се на чара на хаотични приятелства
увличам се по старинни жестове

 

в ритъма на една нова игра
изтривам думи и изписвам стихове

 

стииииииих ииииииииииихсти

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 29. януари 2008 г.
Публикация в кн. „Завръщането на белия бик“, Цвета Софрониева, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2007 г.
г 2007, Tzveta Sofronieva г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]