Соня Николова

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска поезия | страницата на автора

 

УЛИЦА "ШИПКА"

 

Соня Николова

 

Открехнатата рамка привечер
отворите на къща
старите постройки без прозорци
мамят с бръшлянови лиани и без тях
житие четено наум
дълбани жестове
меки улеи отцеждат гледката навън
дето гладните продават своите белези
и мазилката досягат дълго
в повика на пръсти
а в клубовете стридите танцуват
в купи от кристал и злато
танцуват в пурпурните устни
тарантули в мантии
от плът провиснала и пищна
това ме диви и ме рее в ъглите
шеметно носим телата си
и с пируети забавени
трополим изумени
телата ни зреят тяхното топло
приижда

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 12. октомври 2003 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]