Гневът на Валентин към сестра му нямаше граници. Тя беше същата като него и не беше същата. Беше го срам, че има сестра. Той измисляше и вършеше някакви неща, а тя седеше и го гледаше глупаво. Не искаше да го гледа това отпуснато същество, което толкова му приличаше. Не искаше да има сестра.
         Когато тръгнаха на училище, майка му вече я нямаше там, за да я прибира всеки път, когато се разплаче. Бързо стана ясно, че Маргарита не може да остане в същото училище. Това реши въпроса и след една година упорство майка му се съгласи да я даде в друго, за деца като нея. Какво дете обаче беше тя, никой не знаеше. Само може би майка му, но тя нищо не казваше.
         Така Маргарита излезе от живота на Валентин. Поне за известно време. Появяваше се в събота и неделя, но тогава той вече си имаше други занимания, приятели и майка му излизаше някъде с нея.
         Помнеше един гняв на баща си заради тези изчезвания на Мария с Маргарита. Той искаше да отиде с тях, настояваше да му се обясни какво ще правят. Мария не отговаряше на крясъците му. Когато двете бяха готови за излизане, майка му прошепна нещо на сестра му, която остана в антрето да я чака. После се затвори с баща му в спалнята.
         Всичко утихна като в кутия. Двете деца бяха вперили очи във вратата, после Валентин погледна Маргарита. Нещо странно се стрелна в ума му, но майка му вече беше при тях. Без да каже нещо, хвана Маргарита за ръката и я отведе.
         Валентин почака, после тихичко отвори вратата на спалнята. Баща му сладко похъркваше в леглото.
         Когато пианото се появи в къщата, майка му каза, че то е за Маргарита. На Валентин не му се вярваше - такъв важен и голям предмет за нищо и никакво досадно същество като сестра му.
         Отначало самата Мария започна да я учи. Валентин откри, че майка му може да свири на пиано, беше страшно горд и поиска също да учи. Но не можеше и дума да става, пианото беше само за Маргарита.
         Спомняше си, че по-късно в къщи започна да идва някаква руса жена и да свири с Маргарита.
         После пък, Маргарита вече свиреше сама и Валентин изгуби интерес. Един ден, вече бяха по-големи - около петнайсетгодишни - един негов приятел случайно чу Маргарита да свири и поиска да я види. Влязоха на пръсти в тъмния хол и дълго слушаха без тя да ги усети. Когато свърши и ги видя, бързо избяга в стаята си.
         Приятелят му обаче, който се оказа син на музиканти, продължи да упорства. Искаше да види партитурите, искаше да знае, дали Маргарита учи в музикалното училище... Търсиха навсякъде, но не намериха и следа от партитури. Момчето настояваше, че беше чуло финала на една много специална соната на Цезар Франк, която се разучавала за изпити за инструменталисти в Консерваторията. И че Маргарита я свирела виртуозно.

следваща глава