Пуловерите, които Мария плетеше на мъжете никога не напускаха завинаги къщата.
         Заминаваха на гърбовете им, после се връщаха, за да бъдат изпрани или доплетени, заминаваха отново, понякога не на същия гръб.
         Маргарита помнеше как стана с баща й. Отначало беше като полу-пансионер. Идваше да вечеря с тях. Тогава обикновено Мария рано се оттегляше и той седеше с близнаците дълго след като се бяха нахранили. Филип носеше някакви чанти с дрехи и отнасяше други. Преобличаше се, никога не си тръгваше с дрехите, с които беше дошъл.
         Седяха около масата в кухнята и Филип разказваше за работата си. Валентин се опитваше да се интересува, а Маргарита, както винаги, гледаше занесено. Баща й беше там, това беше достатъчно. В един момент на Филип и на Валентин им ставаше досадно. Никога на Маргарита, защото тя не участваше в действието. Валентин се извиняваше, че трябва да става рано, а Филип не знаеше как да си тръгне. Не знаеше дали въобще си беше тръгнал и защо вече не спеше тук. Многото изпити чаши вино отначало му позволяваха да говори, после го удавяха в нещо, към което Маргарита търсеше врата. Седяха около някакво нищо, което обаче беше толкова плътно и тежко, че ги теглеше да търсят нещо вътре. Но търсенето всеки го правеше сам.
         Обикновено Филип изпращаше Маргарита до стаята й и след това не се знаеше какво прави. Оставяха го да блуждае като призрак из къщата. И той навярно блуждаеше. Но никога не го намираха там сутринта.
         От него оставаха някакви съблечени дрехи, които Мария събираше и грижливо изпираше и изглаждаше. Това е, баща им беше тези дрехи, за които в къщата се полагаха грижи. При все по-редките си посещения, той попадаше за кратко в тях, близнаците го гледаха като някаква случайност и все по-малко го познаваха. Баща им носеше някакви непознати дрехи, които вече не оставяше в къщата, докато тази тъканна нишка толкова се изтъни, че при поредния пуловер на Мария, Маргарита попита дали е за баща й.
         Както обикновено, майка й я погледна без да отговори, и я гледа толкова дълго, докато Маргарита разбра, че въпросът е с безразличен отговор. Всеки можеше да сложи този пуловер, дори и баща й, а в какъв ред и за колко време, нямаше значение за самия пуловер.

следваща глава