Албена Стамболова

проза

Литературен клуб | съвременна българска литература | съдържание

 

 

16. За паяците и техните мрежи

 

 

 

         Чудото е в света. Не са ни учили на чудо и затова никой не го познава.
         Да се гледа отвътре навън и да се гледа отвън навътре, не е все едно.
         Маргарита се блъскаше в разни стени. Когато се блъскаш, те боли. Умееше, обаче, да се взира достатъчно дълго в някой предмет, за да изчезнат вътре и вън.
         Колко пъти, например, се беше скривала в мрежата на паяка в ъгъла на стаята си.
         Любим паяк. Оттам власинките на нишките изглеждаха като гъста гора. Искряща гора.
         Докато Валентин фучеше долу и яростно разтърсваше това, което взимаше за Маргарита, тя се люлееше горе и му се смееше.

 

 

 

 

 

 

 

 

следваща глава

 

 

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]