Маргарита пълнеше черната си чанта и излизаше навън.
         Къде ходеше, никой не знаеше. Какво носеше, никой не знаеше. Тя я мъкнеше като топуз навсякъде и чантата като топуз на махало винаги я връщаше в къщи.
         Една вечер Валентин откри в чантата й портативен компютър. Великолепен и малък, истинско бижу. Откъде го беше взела, или може би откраднала. На първите въпроси Маргарита само спокойно отговаряше, че е неин. После се разяри и хвърли нещо по Валентин. Накрая се натъжи и затвори там, където никой друг нямаше достъп.
         Когато принудена от Валентин Мария се появи в стаята й, Маргарита спеше, свита на кравай в леглото. Мария повдигна предмета, сякаш тежестта му щеше да даде някакво обяснение. Държа го прекалено дълго, според Валентин. После внимателно го постави на същото място, хвана Валентин за ръката и го изведе от стаята.
         Той не искаше да се примири с необяснимата поява на този предмет. Мария благоволи, все пак, да му каже, че ако това е кражба, ще ги осъдят и туй-то. Интересна педагогика на безотговорната-отговорност. Това беше самата му майка. Маргарита не е измислила този компютър, изкрещя й той, преди да затръшне вратата на кухнята и да се затвори в стаята си.
         Сърди се два-три дни. Когато за пореден път видя Маргарита да нарамва чантата и да потегля нанякъде; измъкна се тихичко след нея и реши да я проследи. Маргарита сменя всякакви градски транспорти, повече от времето в кръг. Накрая категорично пое пеш по стръмния булевард към Кръста. Когато стигна до равното, дълго стоя на светофара, после продължи към Хладилника.
         Валентин започна да се ядосва, че пак нищо няма да разбере. Прииска му се да догони сестра си и да й поноси тежката чанта. Маргарита дори нямаше да се усъмни, че я следи от половин ден. Усети умора, но краката му сега вървяха сами. Не можеше нищо да направи, освен това, в което сам се беше набутал сутринта. Да върви по неведомите маршрути на Маргарита и да я пази от нещо, което не можеше да си въобрази.
         Когато Маргарита стигна до трамвайното колело, той я проклинаше, че беше извървяла целия този път пеш. С удивление я видя да се качва в един празен трамвай в обратна посока - но и бездруго бяха стигнали до място, от което трамваите имаха само една. Тя се настани на една седалка, порови в чантата и в прзното и дълго пространство, извади компютъра и го отвори на коленете си като в самолетна бизнескласа. Докато драгалевски и други граждани на София се качваха в трамвая, той побърза да заеме мястото зад гърба й и да надникне към екрана. Никой друг не обръщаше внимание на заниманията на Маргарита.
         Тя редеше един доста сложен пасианс, който приличаше на наполеоновия, но картите не бяха наредени в дванайсетлъчова звезда. В първия момент му се стори, че тя безразборно движи курсура, после се впечатли от сръчността й с вградената мишка. И току изведнъж пасиансът беше нареден. Трамваят, вече понапълнен, потегли.
         Докато стигнат Възраждане, където Маргарита се приготви за слизане с несъмненото намерение да се прибере вкъщи, пасиансът беше нареден средно по веднъж на всеки 2-3 спирки. Остави я да слезе сама и продължи нататък с някакво стъписано облекчение. Като че ли Маргарита си беше извоювала правото да се разхожда и да си играе с този предмет.
         Валентин слезе няколко спирки след сестра си и също тръгна към къщи. Срамуваше се, но и мислеше, че се е добрал до някаква съществена информация. Беше станал свидетел на нещо, което можеше да употреби като обяснение, но същевременно знаеше, че то не обяснава нищо. Някакви думи можеха да бъдат изречени по повод на заниманията на Маргарита с компютъра, но какво от това? Някакви думи можеха да бъдат изречени по повод на връзката му с Рая, но какво от това? Тези думи можеха да образуват патетични изказвания, но не бяха в състояние да го отведат там, където се получава прояснение. Където нещата се разрешават и наместват, ако не завинаги, поне задълго. Защо може и така, и така?
         Валентин се почувства като кръстопът на възможни посоки. И прокле мислено участта си на несъвършено същество, подмамено кой знае с каква цел, да търси смисъл.

следваща глава