Албена Стамболова

проза

Литературен клуб | съвременна българска литература | съдържание

 

 

27. Малки неща

 

 

 

         Вършенето на работа си е било проблем от край време. От къде да се започне, как да се започне. Валентин беше стоварил триметровата елха в хола на Фани и потупваше ръце от студ. Край него се белееше кашон с украси и играчки за елха, липсваха му само малки нежни пръстченца, за да се заемат с дръвчето. А то беше толкова красиво и така силно ухаеше на смола, че желанието му да го кичи се изпаряваше с всяка изминала минута. Валентин стоеше wistful,* и кроеше как да се измъкне. Ледените помещения се огласиха от телефонен звън и тогава му хрумна да опита с Маргарита. Тръгна да търси телефона и откри, че почти във всяко помещение има по един с изключение на салона.
         Обикновено не звънеше на Маргарита, защото тя рядко отговаряше, но реши да опита, така отчайващо го настройваше перспективата да се оправя сам с елхата. За негово облекчение Маргарита не само отговори, но записа адреса и каза, че веднага тръгва. Разбира се, с нея никога не се знаеше кога ще дойде, но нямаше друг избор.
         Валентин тръгна на разходка из ледената пустош. Задържа се в библиотеката, направена в същински английски стил, с ламперии, камина и облицовани до тавана стени с книги. Камината блестеше от чистота и неупотреба. Огън и Фани май бяха две несъвместими неща. Качи се на сгъваемата стълбичка и се опита да прочете заглавията пред очите си. Беше поредица медицински справочници на латински. Зачуди се на произхода им в къщата на Фани и за първи път изпита любопитство към семейството й. Освен ако всичко това не беше просто плод на пари, както изглеждаше на пръв поглед. Може би ще се окаже по-интересна, отколкото изглежда. Продължи да се разхожда пред рафтовете с книги с ръце в джобовете на палтото си. Студът го обезкуражаваше да вземе и разгърне която и да е. Остана удивен от пълните издания в кожени подвързии на Дикенс и Уайлд. После се ядоса - за какво всичките тези съкровища в безобразния студ? Студът изглеждаше едва ли не изкуствено поддържан, кой знае от каква сатанинска инсталация. Тръгна да дири евентуални индик атори за съществуването й и попадна в кухнята, чиято просторност и белота го заслепиха. На всичкото отгоре имаше скреж по прозорците. Само тежката правоъгълна маса в средата тъмнееше като попаднала от друг свят. На нея можеха да се пълнят птици и плешки, да се кълца зеле, да се точат кори и какво ли не още. За какво й беше на Фани кухнята, където всичко сияеше в девствения си фабричен вид. Още загадки, кой знае какво би могла да разкрие спалнята й, дали щеше да има следи от живот?
         В този момент зъзвънтяха кристални гласчета, някой идваше. Валентин тръгна да отваря и още преди да види кой е, можеше да се закълне, че не е Маргарита. Обаче се оказа тя и то без великанската си чанта.

 

 

 

 

 

---

 

 

* Унил, умислен, объркан (англ).

 

 

 

следваща глава

 

 

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]