Точно в момента, в който господин В. потъна в облаците, Мария постилаше бяла покривка в къщицата на родителите на Борис. Беше донесла не само продукти, но и приготвени от нея неща за вечерята. Бабичката пък имаше опечена питка, ошав, мед и туршия. Дядото държеше внука си в ръце и двамата си разменяха щастливи звуци. Електричеството току-що беше спряло и два газени фенера осветяваха малката стаичка, в която освен това пламтеше и огънят от огнището. Наредиха се около масата, върху която, както се полага, бяха сложени всички блюда. Бебето беше настанено в коша си. Мария погледна малките старци, сякаш ги хвана на фокус като за снимка. В малката къщурка, с котето и кучето, със сините си очи и розовите като ябълки бузки, в тъмните си дрехи и напевни гласове. Сякаш излизаха от картинка, не, бяха жива картинка. Дядото благослови питката и я разчупи - едно парче за къщата, едно за малкия, едно за Борис и по едно за тях.

следваща глава