В кухнята на Фани кипеше небивал живот. Уредите бяха разомагьосани, върху сгорещената печка цвъртяха тенджери и тигани, на дебели дъски се кълцаше кисело зеле и се поръсваше с червен пипер, подреждаха се блюда с туршии и салати, чаши се предаваха от ръка на ръка и питиета се лееха в изобилие. Независимо дали вършеше нещо общественополезно, всеки имаше заинтересован и посветен вид, характерен за истински добре чувстващите се гости. Дори похъркващият господин В. блаженстваше.
         Гърмеше музика и се палеха отдавна заспали странични осветления, които потопиха помещенията в топли лъчи и ги превърнаха в части от едно цяло. Фани се движеше назад-напред като гост в собствената си къща и не можеше да повярва, че обратите имат подобен главозамайващ ефект. Наистина си струваше да се зазимиш в летаргичен сън. Удивляваше се, че многолюдната самозвана организация работеше, пееше, танцуваше и изобщо се самозадоволяваше. Инстинктивно усети, че умуването рискува отново да я вледени, врътна се на пети и се понесе с юздичка от гирлянди, с които междувременно някой я беше окичил. Край елхата забеляза онова момиче, Маргарита, което я беше украсило. Някой го беше хванал под ръка и му шепнеше нещо на ухото. Маргарита се взираше в един великолепен портрет на Иван Лазаров сякаш щеше да потъне в него.
         Кой ли идваше още, камбанките отново пееха. Отвориха вратата преди на Фани да й хрумне да тръгне нататък. След няколко секунди вълната изтласка към нея смутен младеж, в когото разпозна шофьора на господин В. Обърка се, съвсем беше забравила за господин В. Младежът й напомни за майка й и за цялата система от законни обвързаности, които изплуват около новогодишните празници. Преди да се намеси, въпросът вече се разискваше весело с четирима-петима души. Поведоха младежа към кухнята, а не към лицето, отговарящо на описанието на господин В. Беше вече късно да ги спре. Фани само му махна отдалече преди да го изгуби от поглед. Успя само да си помисли, че шофьорът, който иначе познаваше и къщата, и нея, едва ли знае на кой свят се намира. Водите бяха излезли от леглата си тази вечер.

следваща глава