Нищо не можеше да върне времето назад. Мадам В. искаше да не е Коледа, взираше се в затворената вратичка на фурната си и не знаеше какво да мисли. Не помнеше да й се е случвало да седи парализирана и да й се налага да мисли. Но тъкмо това си мислеше, че прави. Мислеше.
         Не можеше да си позволи да звъни по приятели, а и не допускаше, че мъжът й би бил у някого от тях. Затова започна с полиция и болници. За да завърши с познат генерал, който й обеща да провери лично.
         Седеше гладна до застланата с ленена покривка маса. За първи път не знаеше как да се разгневи. Двата йоркшира току притичваха с надежда, но тя не помръдваше, затисната от тежестта си.
         За първи път я усещаше.

следваща глава