Фани фучеше вътрешно, котаракът фучеше външно. Неизбежното събуждане. По телефона бяха поръчани екипи от чистачи, които да приведат къщата в първоначалния й вид, в единствения й вид. Във вид удобен за логаритмуване.
         Но това, заради което фучеше Фани, не беше чистенето. За първи път не й се работеше, не й се занимаваше с галерията. Отиде все пък там, седна в просторния си кабинет, обгърнат от тишината на празничния ден, и се взря глупаво в купчини документи и каталози. Прелисти календара си, но всичко й беше безразлично. Поиска й се нещо много простолюдно - някакъв идиот да я заведе на кино. В системата й нямаше вариант - обаждам се на някого. Просто някойците се тълпяха наоколо и тя само им даваше направления като стрелочник.
         Фани беше устроила живота си така, че ако не работи от шест сутринта до десет вечерта, блясъкът на козината й щеше да помръкне. Сега седеше тук и се скапваше, в този тъп, празен, празничен ден, и никой не го беше грижа. Налагаше се бързо да се извади от това състояние, иначе рискуваше да изгуби форма. Последната дума й подсказа нещо. В колата й имаше заредена чанта за кратко пътуване, както и чанта с аксесоари за басейн и фитнес. Кредитните карти бяха в нея, паспортът с едногодишната европейска виза - също. По телефона направи резервация в "Атене" в Атина и скоро по софийските улици редките минувачи се чудеха кой ли дебеловрат господар натиска газта на беемвето си.

следваща глава