Господин В. отключи вратата на апартамента и се ослуша. Единайсет и половина в коледната утрин. Беше възбуден и напрегнат, готов на всичко - настъпление и бързо отстъпление. Плашеха го думите, които можеше да чуе. С тях нямаше какво да се прави. По-малко го плашеха състоянията, когато не се съпровождаха с думи. Можеше часове наред да държи ръка, да разтрива краченца, да сменя мокри кърпи и да мери кръвно налягане. Да тича с поръчки до аптеката и да изтисква литри цитрусове сокове. Но думите, думите бяха убийствени. Те го парализираха, отнемаха му всякво уважение към себе си, когато се чуеше да мънка в отговор на огнените откоси на мадам.
         В къщата беше тихо като в кутия. Господин В. влезе в хола и видя строени на ниската масичка различни по големина шишенца. По одеалото и възглавницата на канапето той заключи, че някой е лежал там. Лампите светеха.
         Изведнъж го обзе черна паника - лекарства. Облян от студена пот и разтреперан, открехна вратата на спалнята. Жена му лежеше напречно на леглото, щорите и пердетата бяха спуснати и вътре беше почти тъмно. Приближи се на пръсти и усети дишането й. Слава богу.
         Влизането му не я събуди. Лежеше отпусната в дантеленото си бельо, което контрастираше с плътта. Неволно се възхити на тялото й, заоблено, но пропорционално, с несравнима издутина под корема, при съзерцанието на която той усети силна възбуда. Това, което му въздействаше беше, че краката й бяха силни и заоблени, а триъгълникът, в който се сключваха, изглеждаше малък, като на дете.
         Той бавно се отпусна до нея и леко сложи дланта си върху корема й. Тя не се събуди. Разкопча панталона си, който повече не можеше да търпи. Беше толкова възбуден, че изпитваше болка. Пъхна едната си ръка под талията й, а другата под дантелената тъкан, която изчезваше между краката й. Тя леко въздъхна, отвори очи и пак ги затвори. Пръстите му потънаха в гънките на онова любимо място, което в момента го привличаше като центъра на света. Тя леко разтвори крака и в унеса си той усети, че тя го иска, иска го повече от всичко, че желанието й расте с неговото. Ръката му под тялото й се спусна надолу и започна бавно да смъква ефирната тъкан докато не стигна до средата на бедрата й и той не видя с удивление собствените си пръсти, потънали между краката й. Наведе се още по-ниско над нея и впи устни в корема й , докато пръстите на другата му ръка я обхващаха отзад. Желанието вече нямаше притежателни местоимения, нейно, негово… Имаше просто желание. И той застана отгоре и проникна в нея, бавно и нежно, сякаш разпукваше цвете. Усети как тя му се отдава, как още го иска, отиде още по-дълбоко и замря, движенията бяха в повече, държаше я в ръцете си изпълнена с него. Отпусна прегръдката си и леко я изправи към себе си. Очите й бяха все още затворени. Сега бяха полуседнали един в друг, майсторски направени един за друг. Той посегна към гръдта й. Допирът му с върха на твърдото зрънце изтръгна и от двамата стон на блаженство, телата им се бяха превърнали в съвършено настроени инструменти, от които можеха да се извличат мелодични звуци. Тя отвори очи когато той едва докосна с ръка устните й. Виждаха се така, както никога до сега не се бяха виждали, очите й бяха бездънни и неговите потънаха в тях. Никаква тревога за нищо нямаше, само силата на това е, както става. Устните му се сляха с нейните в най-изкусната целувка на света, пръстите им се преплетоха и те знаеха, че каквото и да направеха, щеше да е добре. Той я притисна към себе си и влезе в нея още по-силно, невъзможно по-силно, желането му се взриви и съзнанието му се разпадна в блажена признателност към нея, към света, към всичко, което го беше направил възможен. Заспа в нея като в място, което завинаги е негово.

следваща глава