Когато Филип се събуди, Рали беше изчезнала. След първия тревожен бодеж, го обзе непоносима умора и той се отпусна назад върху възглавниците. През главата му прелетяха сцени от вечерта и нощта. Беше сигурен, че ако сега се обади в апартамента на Сухата река, Стефчето или някоя друга ще му каже, че Рали е на работа. И за какво въобще става дума?
         Защо се живееше така? На Филип му се струваше, че някаква безнадеждност беше заляла света и хората водеха подводен живот. Дневните му занимания ставаха все по-призрачни, съноподобни, сякаш някой го беше омагьосал да живее в съня си.
         Работата му беше да открива причини. Причини за настъпилата смърт. Нещо, което го държеше встрани от тревожното втренчване, бяха студентите. Там беше неповторим. Умееше да ги учи, в ученето беше открил призванието си. След последната криза, при която се обвиняваше, че е виновен за смъртта на "пациента" си, лекарят му препоръча смяна на заниманията. Но Филип реши да опита да се пребори още веднъж.
         И тогава откри работата с децата, както ги наричаше. И по-рано беше преподавал и беше водил практически занятия, но едва сега откри способността си да бъде добър в това. След като не можеше да научи на каквото и да било собствените си деца, тук му се откри нов хоризонт.
         Разбира се, упорито пазеше "нещото" в себе си. И беше благодарен на колегите си, че не позволиха да го уволнят през цялото това време, накъсано от пропадания в подводни пещери.
         Знаеше, че се движи по ръба. Повече от всичко искаше да се отърве от себе си, от нещо, което наричаше с безобидната дума "провал". Всички названия му се струваха невинни в сравнение с това, което беше неназовимо, и което от време на време раждаше един друг Филип, показваше на света непознато от никого лице. Чуждо и на брат му, и на родителите му, и на приятелите му.
         Тези лица колекционираше само неговият доктор. Кой знае как се справяше с тях и къде ги дяваше, след като Филип се възвърнеше към почти предишния Филип и отново се надвесеше над поредното тяло. Най-отчайващото беше, че ако сега, като по магия, Мария и близнаците се появяха в живота му, нищо не беше възвратимо.
         За кратко беше станало възможно да бъде щастлив. За кратко, за съвсем кратко. И този момент беше толкова контрастно несъизмерим с останалия живот, че Филип се питаше дали и кога това страдание щеше да се прекрати.
         Отново отвори очи и реши да следва движенията на тялото си, да зависи от тях. Както водолазът зависи от движенията си под водата.
         Щеше да опита да се довери на тази своя част, която не беше главата му, и която не му беше изневерила като нея.

следваща глава