Фани беше умна и си беше изяснила алтернативата - или гордо мълчание, последвано от неочаквано оттегляне, или напоително и бъбриво възпитаване с цел изграждане на клетка. В първия случай персоната придобиваше романтичен ореол и причиняваше страдание. Във втория се оказваше нищожен мухльо, към когото бързо губеше интерес.
         В незапомнено млади години беше опитвала и двата варианта - и двата завършваха със смяна на любовния обект, опосредена или не, от период на самота. Когато установи, че резултатът е все един, се замисли за друго решение. Така животът й придоби вид на think tank¹, чиято мисия бе да открие печелившата стратегия.
         До този момент най-добрият му продукт се оказа вледенената красота, която смазва с компетентната си недостъпност. Гарнирана с умерена доза консуматорска всеядност.
         Негласният повик на Le bien-etre² й даваше знаци, че не е това, но горда със своите трофеи, горда със самопостигналия се рафиниран продукт, наречен "Фани", Фани продължаваше по инерция. Гневът се беше превърнал в стенобойна машина, страхът - в гланцирано самообладание.
         Когато Валентин възникна в полезрението й, при това чувствително млад и, според нея, смешен, тя му даде живот между три дни и една седмица.
         Неясно защо, момчето се мотаеше наоколо вече втори месец. Унесено в някакви си свои дела. Така и не можа да изкопчи нищо свързано от него. После се появи тази негова близначка. И цялата коледна олелия.
         Фани се беше върнала от Атина, но натрапчивото желание за нещо друго не изчезваше. Сега седеше в приемната на галерията и безцелно зяпаше.
         Как да открие малкия Валентинчо, който на всичкото отгоре, носеше това безцелно любовно име.
         Беше си тръгнал със сестра си. Фани почти насила ги отказа да й помагат в почистването. Горките, въобразяваха си, че тя щеше да чисти със собствените си ръце.
         Не можеше да си обясни как така тези две същества от свят, който нямаше нищо общо с нейния, се натрапваха на съзнанието й. Беше допуснала някакъв mixt и то само защото се върна в късния следобяд на Бъдни Вечер и завари брата и сестрата в хола си до украсената елха и пламналия огън. На полу-молбата, полу-предложението им да направят празник, отначало занемя. Някакви две срамно безобидни същества се осмеляваха да допуснат, че в чертозите на Снежната царица могат да бъдат канени хора.
         После нещо се превъртя и единственият свързващ момент, който си спомняше, беше че вече не искаше нищо да им откаже. Като че ли някакъв Коледен дух ги беше изпратил и те я бяха завладели. Как стана това?
         Фани на всяка цена искаше да си го обясни. Бяха много забавни заедно. Силна прилика, като всички близнаци, почти не можеш да откъснеш очи от тях. Извънредно, но простодушно хубави. Не за вкуса на Фани. И все пак, искаше на нещо да ги оприличи, за да се отърве от смешното им чародейство. Изненада! Приличаха на елфи. Валентин, когото познаваше вече, не й беше въздействал по този начин. Това ставаше в комбинация със сестра му.
         Фани се очарова от мисълта си и усети, че се освобождава. Можеше да се върне кам обичайния си начин на живот. Не Валентин я интригуваше, слава богу! А това момичешко-момчешко лице, което им беше общо. Спомни си, че забеляза същия ефект върху Господин В.
         Реши да се обади у майка си и да им честити Нова Година.

---

^{1 Институт за публична политика (англ).
2 Благоденствие (фр).}

следваща глава