Албена Стамболова

"Това е както става", роман

Литературен клуб | нова българска литература | съдържание

 

47. Сняг

 

 

 

         Когато Мария не се върна до вечерта, двамата старци започнаха да се плашат. Бебето беше спокойно в коша си. Бабичката му приготви мляко по свой начин и то много го хареса. С бебето всичко беше наред, но навън отново се смрачаваше, валеше сняг, и те не знаеха какво да предприемат. За телефон не можеше да става и дума.
         Когато мракът съвсем се сгъсти, дядото облече кожух, взе една от газените лампи и тръгна да проправя път до най-близката къща. Там имаше телефон.
         Мина неопределено дълго време, през което бебето отново заспа, фитилчето на другата лампа взе да свършва, а бабичката се суетеше около къщни работи, които нямаше как да свършат.
         По някое време снежният дядо се прибра, след като силно отупа краката си на прага. Каза, че утре, по светло, ще изпратят хора да търсят Мария.

 

 

 

следваща глава

г1998-2002 г. Литературен клуб. Всички права запазени!