Валентин се събуди от плача на бебето. С рязък замах всичко, което знаеше, се върна в главата му. Бебето беше доста разярено, най-вероятно от глад. Валентин го взе на ръце, но то продължи да плаче.
         В хладилника имаше разни сухи млека и плодови брашна. Докато четеше какво пише по кутиите, продължаваше да държи и леко да подрусва бебето. Къде Мария държеше стерилизираните шишета? В бебешкия стерилизатор.
         Справи се криво-ляво с течността и сложи биберона в микровълновата печка. След две минути се разнесе блажен грухтящ звук на хранещо се бебе.
         Сигурно е мокро и трябва да се преобуе.
         Когато приблизително се справи и с това, което откри в стаята му, опита да влезе в стаята на Маргарита. Но тя беше заключена. Често се случваше, но сега му се стори нетърпимо. Заблъска и затропа с всички сили. И блъска и тропа, докато едно разрошено същество с неговото лице не му отвори и не го погледна с ясните си очи. Уф!
         Останалите бяха изчезнали. Валентин отиде в стаята си и този път си легна в истинкото си легло.
         Помисли си, че оттук нататък ще има много такива сутрини. Размърда се в леглото. Май че най-после беше на мястото си.

следваща глава