В следващите дни започнаха да стават разни неща и Валентин чакаше те да свършат. Знаеше, че това са неща, които се правят само веднъж и после няма да се повторят. Например погребението на Мария, където всички дошли бяха ведри и спокойни. Валентин също беше ведър и спокоен. Това, което ставаше в този момент, нямаше нищо общо с онова, което беше станало с майка му.
         Маргарита излъчваше същото. И като че ли всички останали. Най-объркана изглеждаше Фани. Но това някак й отиваше.
         При всичките многобройни срещи, отивания, връщания и събирания, обикновено Фани се грижеше за бебето. Понякога оставаше с него в къщата, друг път - го взимаше с тях.
         Постепенно всичко започна да затихва.
         Тогава Валентин реши да се види с Рая. Кой знае защо отиде при нея с Маргарита.
         Когато влязоха в къщата, приличаха на делегация. Валентин носеше неща за дъщеря си, цветя за Рая, а Маргарита - бебето. Посещението мина като старовремско гости със запознаване на семействата. Кой знае откъде, Рая им сервира сладко от смокини в плоски кристални чинийки, чаши вода, ликьор, който бързо й завъртя главата. Но дори това не можа да развали следобяда. Рая с почуда и радост гледаше малкото бебе, дъщеря й пък беше във възторг. Маргарита успя да ги измоли да дойдат у тях на другия ден.
         Филип продължаваше да носи старото си лице. Нищо повече от това. Продължаваше да живее в своя апартамент, но в това вече нямаше нищо застрашително. Тази независимост сега му беше удобна. По непонятни причини вече не се срамуваше от децата си, които познаваше по-малко от децата от Сухата река или студентите. И циркулираше по-свободно между всички тях.

следваща глава