Веднъж, обаче, нещо все пак се случи. Или поне, случи се нещо извън всякакъв контрол.
         Заради спокойствието си, Борис често се смесваше с групичка съученици, които извървяваха част от пътя в неговата посока. Понеже умееше едновременно да следи какво си говорят и да пътува в собствените си мисли, беше ги опитомил достатъчно, че да приемат сред тях мълчаливото му присъствие. Кимаше, отговаряше едносрично и се усмихваше ако се наложеше, така че все пак да не го вземат за напълно външен. Освен това, по неведоми причини приличаше на спортист, притежаваше онова, които други момчета постигаха с упражнения. Веднъж участва в групов бой и това реши окончателно въпроса за правото му да се появява и да не прави нищо.
         В групата имаше едно момиче, което привличаше вниманието му напук на всичко. Никаква разумна причина не обясняваше този феномен. Момичето носеше разперена като чадърче плисирана пола върху две крачещи клечици и толкоз. Борис никога не я гледаше, но някак си знаеше във всеки момент местоположението й в пространството, което му се натрапваше като непреодолимо отношение. Той се бунтуваше срещу това натрапено знание, мобилизираше се да го унищожи, но то си стоеше непокътнато, някаква неподтлива на разума част в него отчиташе присъствието на съществото. Перпетуум мобиле. Има я, няма я, приближава се, отдалечава се, цък-цък-цък - поличката с краченцата.
         Този топловълнов отчет набъбваше в него като файл. Информацията, повечето еднообразна, се трупаше, и Борис заживя с нея като с второ сърце.
         Година, две, момичето отдавна не носеше вече полата чадърче, но той дори не забеляза това. Колекционираше движенията й, появите и отсъствията. Осцилограма. Докато тя не изчезна от живота му по следния начин.
         Една късна вечер, след обиколна разходка из улиците, той я видя да върви нагоре по фасадата на една бяла къща. С поличката и краченцата. Като муха, като пчела. Видя я и толкоз. Под лунните лъчи премига и пак я видя. Стигна до покрива и тръгна по него, изкачи го до върха и изчезна от другата страна.
         Борис седеше закован в тишината. Не му и хрумна да изтича от другата страна да я види как слиза. Знаеше, че слиза от другата страна. И така си тръгна с образа на момичето, което слиза по стената от другата страна на къщата.

следваща глава