Станислава Станоева
поезия
Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора
снимка
пътуваш към северния край на лятото към снега който скъсява разстоянията
когато си най-далече твоят смях най-детският смях на земята се скрива зад всички ъгли на леда на онова зъзнещо нежно палтенце което изгуби някога...
в дългата стая на детството майсториш птици от хартия прегъваш годините в удобни форми
а под тънкия гръбнак на мълчанието един смях остарява на ръба на зимата
Електронна публикация на 22. юли 2009 г. г1998-2009 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!