Станислава Станоева

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на авторката

 

кристална памет

 

Станислава Станоева

 

 

 

изтръгва се от пясъчното си леговище брегът
облизва сухите си устни
и изчезва в пяната

 

от тук нататък
ще тъгуват без убежище тревите

 

преди здрачаване небето става лилаво

 

бараките по плажа се разпадат
               в своите ръждиви дрехи
потъват в пясъка за да векуват

 

излизат рибите по плитчините и издишват йод
през острите хриле на прилива

 

водата се отдръпва всеки път когато я докосвам
скалите се изгърбват
в порестите си мембрани

 

затварям в каменно мълчание студа
а вятърът го препарира
               между солените си страници

 

събира фасове морето
мълчи и пуши
пуши и протяга изтръпналите си ръце към хоризонта

 

а после ляга и заспива
сънува зимата
и тишината вътре в нея

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 22. юли 2009 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]