Станислава Станоева

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на авторката

 

източни изкуства

 

Станислава Станоева

 

 

 

изпивам тръпчивия чай
оризова хартия е денят
бял и недокоснат
шиацу масажът в следобедното ми бдение
ме откъсва от вечността
пускам хвърчило
камбанките събират гологлавите монаси в храма
животът е със матово ветрило
а върху него йероглиф на щастието

 

да съм щастлива

 

земята е зелен лимон
подхвърля заровете от седеф
из мраморните коридори на познанието
природата е малък свеж бонсай
тай чи идея за безсмъртие
откъсвам екзотичен плод
гарнирам го с коктейл
от непознати алкохоли
по чашата ми знак любов

 

да съм обичана

 

излъскан параван от абанос
и корени на непознати билки
ме пазят от въздушните течения
отглеждам скорпиони във буркан
обръщам гръб на западния вятър
а русата ми плитка
изчертава дракон
по лопатките

 

мълча и търся пътя към небето
върху кимоното ми
знак безсмъртие

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 22. юли 2009 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]