момчето скочи с чорапите си
върху замъка
който малката анаис построи

научих името й
защото чернокожата гувернантка
я утешаваше

представям си по подобен начин
детството на анаис нин
да си играе на сянка
под голямата вишна
до нотр дам
да е наглеждана
да се грижат за нея
да пише тихо в дневника си
на седем осеме девет десет единайсет
дванайсет тринайсет после нататък

да излезе от сянката
да стане
каквато я виждам в дневника й
от 1931
до събитието
което не е имала
възможност да опише