Стефан Иванов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | азбучен каталог

 

борисовата градина

 

стефан иванов

 

 

място за пикници паяци
тостове мъгла кърлежи
гордост горчивина

 

място за безвремие бебешки колички
поети простаци политици
и изпити бири

 

място за невежество жестове
делници невинност
дълго кафе нощни видения
случки от роман

 

място за конна полиция счупени стъкла
момчета и момичета
в храстите
по тревата
скрити в беседките
осветявани от дискретната тъмнина
разпръсквана от лампите по алеите

 

място за пролетен дъжд
дъга езеро кал
въртене на огън
самота приятели
пържени картофи
със сирене с кетчуп

 

място за кротки баби
шумни концерти
сънливи пияници
летящи чинии
гълъби гарги врабчета
ритане на кестени
събиране на паднали листа
тичане след подивяло куче
падане по лице на асфалта

 

място където не чуваш шума на колите
паметниците не помръдват
нови бюстове
нови исторически лица
не се предвиждат

 

място където слонът е страшна детска пързалка
устните лесно оформят усмивка
сълзите потичат неочаквано
съдържанието на черепа е доволно
лилиите стават лотоси
отварят се със звука на утрото

 

място където се сменят мисъл мирис ритъм
думите увличат към действия
пейките се пренасят на удобни места
звездите умират светват отново
балоните излитат в небето
пуканките падат разпилени
катериците скачат от клон на клон

 

място където буковски би се напил
бийтълс биха свирили
бах би чул бог
в невидимата въздушна катедрала

 

място
към което
се връщам

 

краката сами ме отвеждат

 

в този затвор
влизам по собствено желание
влизам с надеждата да изляза
от града
от сянката която хвърля
толкова много
дълго не знаех колко точно
толкова много
толкова много
толкова много
скъсява крачките
смалява мислите
стиска гърлото

 

краката казвам
сами ме доведоха
тук

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. февруари 2011 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]