Стефан Иванов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | азбучен каталог

 

борисовата градина 2*

 

стефан иванов

 

 

в зелено и златно в чешми и асфалт си облечена пред нас
с прическа стигаща до хоризонта протягаш сезони и алеи

 

видях те още като те видях
до националното радио
до виковете на феновете край стадиона
до кортовете по които се потях
до орлите на моста и стареца с пуканките на спирката

 

виновна ли си че си по-добра от всеки магазин
защото той досажда с наглост
с гробове по своята витрина

 

встрани от светофари и тълпа усетих тихата ти телепатия
пожелах да бъда атом от следобеда на анатомията ти
в която няма орган за безнадеждност
няма фрактури на таза и кръв в корема
не ти идва да скочиш от мост щом седиш на пейка

 

за сметка на това цялата индустрия става
отива на кино изтича в канала
вижда се колко струват
онези които прикриват грешките си
спасяват кариерата си със свински постъпки
онези които въобще не ходят в теб
освен за официално откриване молебен и рязане на ленти

 

не знаят какво даваш всекидневно

 

смесваш спомен с желание и реалност
от мизерията раждаш подслон и подкрепа
по поляните изникват
библиотека вила бар печатница болница сцена фейсбук
захарен памук чайка седем небеса вишнева градина
по поляните изникват
смаяни ангели които пият ябълково вино бира мента с газирана вода
усмиряват олигофрени успокояват истерици вразумяват фашисти
водка разреждат със сенки тарамбуки и китари
празнуват рождени дни в полумрака с романтика и сантименти
играят тенис на маса с хилки и перла
хранят червенобузи костенурки комари жаби кучета
по поляните
издишат дим с форма на лице с бръчки от смях
с устни подути от експедиция чията цел е била денонощна целувка

 

какъв е този звук високо във въздуха
нима така стоят нещата и ридание заглушава цъфтежа на кикота

 

ако по поляните ти изникне смърт
ако някой умре или бъде убит в теб
не вярвам да се умориш не вярвам да чувстваш че го няма
защото щом се е появил и си е отишъл тук
не в яма не в памет
в дома на парка ще остане
денем дълго
ще прекопава кухнята ще полива коридорите
ще плеви бурените в будоара ще бере плодовете на стаите
нощем нежно
ще ляга в лехата
с разлистени хладни чаршафи

 

тези отломки издигам
тези отломки издигам
тези отломки издигам срещу твоята разруха

 

 

 

 

---

 

 

* С това стихотворение Стефан Иванов
спечели фестивала „София Поетики“ - 2011 г. Честито!

 

 

 

Електронна публикация на 30. август 2011 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]