Стефан Иванов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска литература

 

ехо

 

Стефан Иванов

 

 

спомням си някои неща
гледайки през прозореца
светлините
като котешки очи са
не си и помислят
да ми намигнат

 

но със спокойствието си
ми припомнят

 

вчера:

 

аз и тя се къпем във ваната
в апартамента на сестра й
не правим секс
лежим - аз с гръб към нея
и облегнат върху гърдите й
парата се издига и се прави
на гореща мъгла

 

после слушаме музика
отпуснати но и силно вкопчени
заедно в нощта
сутринта идва
с нея и всичко останало
плюс край

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 11. октомври 2005 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]