Стефан Иванов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска литература

 

може би някога когато остарея ще бъда пиянде като буковски

 

Стефан Иванов

 

 

след вечер прекарана на гара
някъде на запад
ми останаха
празна бутилка
празни спомени
празен портфейл
и една
празна отрязана глава
стои подряна до пейката
с кафяви старчески петна
затворени но кървави очи

 

преди се чудех рано сутрин
защо тази танцьорка земята
още продължава шеметно
да върти сините и зелените си воали
сякаш иска главата на свети йоан на сребърно плато
и си мисли че това трябва да става винаги

 

е
намират се и джентълмени
които са съгласни на тази игра

 

заспивам отново в собствената си локва
личният ми шарен принос
към световния океан се плиска под мен
омесва се със спомена за танца с нощната бутилка
и с онази непозната в черна рокля
и с нейните черни очи и тръпчива като боровинки слюнка

 

може би някога когато остарея
ще си свалям главата по този начин
и ще искам да кажа -
смърт
свалям ти шапка
и после само
ще прегърна силно земята

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 11. октомври 2005 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]