след вечер прекарана на гара
някъде на запад
ми останаха
празна бутилка
празни спомени
празен портфейл
и една
празна отрязана глава
стои подряна до пейката
с кафяви старчески петна
затворени но кървави очи

преди се чудех рано сутрин
защо тази танцьорка земята
още продължава шеметно
да върти сините и зелените си воали
сякаш иска главата на свети йоан на сребърно плато
и си мисли че това трябва да става винаги

е
намират се и джентълмени
които са съгласни на тази игра

заспивам отново в собствената си локва
личният ми шарен принос
към световния океан се плиска под мен
омесва се със спомена за танца с нощната бутилка
и с онази непозната в черна рокля
и с нейните черни очи и тръпчива като боровинки слюнка

може би някога когато остарея
ще си свалям главата по този начин
и ще искам да кажа -
смърт
свалям ти шапка
и после само
ще прегърна силно земята