Стефан Иванов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска литература

 

поема от лятото

 

Стефан Иванов

 

 

навсякъде където отида има хора които са
умовете езиците подсъзнанието очите и ушите
на една нова генерация която е различна
като всяко друго поколение

 

хора които
са ходили по улицата на нощния си град
и са се мотали по крайните си квартали
спали са през лятото до нощен морски огън
и са се хипнотизарали от бялото на снега докато
са били в запокитена из планините хижа

 

хора които
са били с прилепнало тяло до жената мъжа или момчето
с който нощите са ставали
идеални и перфектни като математика и астрономия

 

хора които
са се чудили защо старите лелки дядовците
и другите далечни лепки
са ги поучавали и са ги тупали по рамото че са пораснали
щипали са ги по бузата и са им пробутвали
съвети и рецепти за сгрешен или може би правилен живот

 

хора които
не са мислели за бъдещето а са мислели за момента
обръщали са страницата на деня
като стотно поколение българи

 

хора които
са чели графита на попа
„обичам страната мразя държавата"
и са показвали среден пръст на правителството
или просто не им е пукало че всеки ден някои хора
превръщат милиони други в марионетки
и в лайняни малки пионки и играта се казва „не се сърди човече"

 

хора които
са гледали небето с разширени зеници
залитали са пияни по пътя към вкъщи
спали са до късно и са бъркали нощта с деня
и луната с венера

 

хора които
не са били чавдарчета или пионери
не са манифестирали и
не познават управлението на тодор живков
или пък са били малко по-големи цветя от края на 80те
и са празнували един първи май в детската градина
и са си помислили че републиката ни е рай
в който няма място за шоколадови яйца и кока кола

 

хора които
са били разсмивани от приятелите когато им е било кофти
или пък просто бутилката или спринцовката
или просто погледа или устата или другите неща
на човека с главно „ч" са им давали позитивност -
бързо и венозно

 

хора които
нощем или просто когато са сами спират да мислят
за купони за хижи за вили за стопове до пирин и за рождени дни
чудят се
за срока на годност на тялото си
за планове за съдба за време и пари
за семейство дом табелка с две имена и пощенска кутия
за нов постоянен адрес
и други такива неща и продължения
които логично водят към средната възраст

 

хора които
не знаят дали това си струва
и се развяват с компанията или потъват в книги учене или пък в секс
виждат лица и познати прегръщат се през рамото + целувка по бузата
предават цигарите с трева или хашиш или само тютюн
или пък въобще не пушат
или подскачат на партито може и тогава да са взели нещо
после повръщат в тревата тоалетната или в леглото с бели чаршафи
или връзват на възел пълния презерватив и го хвърлят в реката на живота

 

хора които
знаят че върховете на обществото имат ерогенни зони
те са покрити със златни кюлчета
и са пазени с кръв и патрони

 

хора които
четат списания но не четат вестници и не гледат новините
гледат актуалните хора които гостуват в тъпи предавания по телевизията
ядат мусака или дюнер или пица или фалафел
чакат някой на попа или седят на пейка в борисовата градина
или пият пред кристал и гледат разцепената глава на стамболов
или са на таван до солунска и там гледат чернокосото момиче
то е с голяма усмивка и без сутиен
то гледа плаката на нирвана и иска нещо точно определено

 

хора които
махат за сбогом на страховете си
чувстват се неуморими и безстрашни
или мързеливи и несигурни с пулсираща от паника глава
но не спират да се усмихват шегуват и гаврят
не спират да ръсят универсалното лекарство
на бъзиците подигравките и гадните вицове

 

хора които
обичат истината мразят нагласеното
и лъжците позьорите крадците и продажните лицемери
въпреки че те са вечно на мода и винаги на печалба

 

хора които
не се взимат нито прекалено насериозно нито прекалено несериозно
и не са нито за лудница нито за болница нито за луната
ами за живота и за нещата към които винаги имат нужда
и за които ги гризе злобната носталгия

 

хора които
са плакали на поне едно погребение и си спомнят думите на някой познат
„гадориите просто ще се случат един ден
лайната не отминават и мраморните тоалетни"
и въпреки това и какво от това продължаваш
„единствено решение - живот"
всеки ден може да е последен
само не се напивай и не се пребивай с някой по-силен от теб
и в тъмното се пази от него

 

хора за които
всеки ден е пореден ден на едно порастване увеличаване или окапване
на коса нокти зъби бръчки възраст
някъде в нечия утроба пък расте бебе
и за тези и за всички хора важи това
което ми каза един лунатик от прозореца си
„тялото те предава а не мислите в главата
ние сме само едно тяло"

 

аз съм един от тези хора
и днес се изкъпах още в осем сутринта
слушах музика и медитирах със затворени очи
до достигане на пълното спокойствие и леката усмивка
мислих за срещата си пред одеон която е след няколко часа
и се радвах на топлия си душ и на сенките под очите си
на дейвид бауи от стаята ми и на топлия билков чай в синята ми чаша

 

купувам си и днес билет за театъра на моя собствен живот
небето е горе и е вечна атмосферна картина
земята е долу и гравитацията е стабилна
слънцето е огнено и постоянно свети като нажежена крушка
фотосинтезата и кислородът са налице
камбаните в църквите бият и има шум по шосетата
всичко е както е било
всичко е окей
и ще продължи до края въпреки войни изнасилвания бомби и разстрели
ще продължа до края и ще стигна до него без уречен ден и час
ще продължи въпреки пропаганда долари евросъюзи нефт или диаманти
и пак мисля за хората наоколо

 

действията им говорят по силно от думите
те са по улиците но и в тях самите

 

мечти мъдрост плюшени мечета божества
убий с меч своята самота и не оставяй пътя си

 

по него може да има всичко :

 

дълбоки целувки за закуска
нощни ангели по балконите
любовни пеперуди лотарийни случайности
но и настръхнали остри ножове
кацат заедно с музиката и луната на балкона
тъмата е за да скрива да слива и да дирижира
истината в правилна посока

 

и не забравям че

 

вътрешните дилеми
вътрешните проблеми
винаги се решават
винаги се закриват
винаги се откриват
от пердета като теб и мен
едно до друго
закачени слепени
но не и раздробени

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 11. октомври 2005 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]