родена е в киев преди 87 години
днес
гледа през прозореца
облича се бавно
глади реже лук
вари леща
гледа в себе си
майка й израства в дома на царски офицер
баща й е професор по ботаника
една сутрин бащата е арестуван
сталин е решил да почисти
връща се
в семейната дача
след година
за да умре
от рани от изтощение
днес
носи часовника му
на тънката си
като бледа стрелка
китка
минават две години
вермахтът нахлува
най-добрата й приятелка се качва на влак
с цялото си семейство
слизат на гарата на ужаса
завършила е гимназия
записала е филология
немската армия я кани
да бъде преводач
при строежа на важен военен обект
обещават й стипендия в германия
за година работа
след поражението при сталинград
строежът спира
тя е с печата на предател
не може да продължи образованието си
майка й не иска да живее в страната убила мъжа й
настаняват ги край дортмунд
в лагер за работници от изтока
получава хумболтова стипендия
потъва в лабиринта
на следването
на езика
някъде там или извън него
открива цигулар
ражда
развеждат се
може да запълва сама вечерите си
преподава руски
превежда на немски
толстой булгаков солженицин
и достоевски
диктува
преводите си
на машинописка
слуша
как неин приятел музикант
ги чете на глас
нанася поправки
казва
не трябва да превеждаш като гъсеница
която лази по текста
трябва да го видиш от птичи поглед
днес
синът й е ударен от метално парче
изхвърчало от струга
в кома е
готви
говори му
казва на малките си ученици да напишат
любимата си руска дума
оставя листовете до леглото
той не се събужда
отива до киев
да види стария си дом
отчупва изсъхнала съчка от храста
надвиснал над гроба на баща й
дава я на внучката
да я сложи някога на друго място
днес
готви
глади
вари чай
подготвя преводи
диктува
изслушва четенето
достоевски ме научи да проумея живота
казва тя
той върви постепенно
ненапразно в последния абзац
на престъпление и наказание
думата постепенно се среща три пъти
дори и друго да не си научил
от достоевски
това че животът е нещо постепенно
ти е достатъчно откритие
днес
часовникът на китката
отмерва
секунди минути часове
за майка баща син
погледът
минава през стъклото
вижда прехода
на едно и също
от днес в днес
отваря се устата
думите от руски
стават немски
|