Мина Стоянова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

***

 

Мина Стоянова

 

 

вазата е край на стаята –
отвътре ехото разтваря цвят,
някой ме търси
дълго ме търси
но ме няма.

 

такава е цигулката
от дъжд и керемиди
изоставена вода на езеро.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 29. април 2009 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]