Мина Стоянова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

***

 

Мина Стоянова

 

 

и ето че пръстенът на езерото сега
се дави и се отдава
на съзерцание
обратно на човека който ходи
бос черни отломки

 

той ходи
и водни кръгове са очите му
и платна откъснати от кораби са мислите на очите му
и преводи на историята са обедните сенки
около тялото
под ябълката

 

сахара би била неговата любима тогава
и музика на сенките от бели завивки
да покрият далечините в самотата
да сънуват езика
с който признават
че се обичат

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 29. април 2009 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]