Мина Стоянова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

***

 

Мина Стоянова

 

 

ти не си вдъхновение пролетно дърво сравнено с восък
не си невинната вода заляла остров на дървета от поезия и цвят
не си неназовимият сезон който шепне на този свят всичко е засадено дори градовете
и дъждът ни е нужен за да отмие от нас капките суша обречени никога да не бъдат океани
тези които ни превръщат във фонтани на завоеватели
ти не си

 

21 век
не си
по-вечен от мен и аз не съм твой сън
не вървя в детството на тази която ме помни вместо мен
и малките разговори в точката в която една и съща вечер
повторно прибира слънцето и оставя хората без свят
да оправдае пътя

 

не си вавилон

 

имаш ли хоризонт да ти нарисува очи
и очи да видят
времето назад

 

имаш ли ветрове да скрият самотата от косите
най-високата поляна недостижимо тяло

 

имаш ли ръце да бъдат по бели от небето
да бъде слово между него и тях

 

имаш ли име да приеме наказанието

 

езикът цял век ще те защитава

 

ти не можеш
не можеш да скриеш тишината
ако те има
един хаос вече мълчи

 

ти не си птица от пясък кацнала върху водата
искам да видя как бавно и вечно ще се превърнеш

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 29. април 2009 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]