Мина Стоянова

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

Черната птица

 

Мина Стоянова

 

 

по крилата

 

сухи

 

изтръпнали

 

спуснали

 

тласък върху съня ми

 

по крилата на черната птица

 

се стича тъга

 

отронва се бавно

 

повторно

 

отровно

 

за нея

 

и ме повлича

 

оттатък съня:

 

 

там

 

зала

 

изпръхнали трептящи стени

 

нисък таван

 

няма земя

 

там

 

маса

 

пробита

 

избита врата

 

поставена или забравена?

 

 

и слегнала куха

 

се свива после разтяга

 

стаята – зала

 

черната птича уста…

 

 

и в полет унесена

 

в безсънен летеж

 

тряскам с все сила

 

по безметежния ден

 

пляс! и се разлива

 

стича се свлича

 

се черната

 

душата ми

 

Тя

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 02. август 2008 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]