Мина Стоянова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | съдържание на книгата

 

***

 

Мина Стоянова

 

 

виждам
вие сте тук
вие ме гледате
но само аз ви виждам
очите ми са маска
вашата маска е вместо очи
съмнявам се в себе си
повече отколкото във вас
ако вас ви няма
аз оставам
ако мен ме няма
вас също няма да ви има
моето съмнение
е убеждение в симетрията
вашето убеждение
няма отражение
отразената природа
е граница на сътворение
няма разлика
между ходенето по вода
и вървенето през пустиня
пътят ви отдалечава от целта
няма познание има памет
която да ни научи
че нищо не може да ни научи
че трябва да помним само това
което не знаем

 

в очите ми е избуял океана
с клепачи от небе
когато се отворят сънувам деня
нощта е тялото в смъртта
в пръстите ми гръмотевици
разсичат градове
от бетон И институции
устата ми е пълна с пясък
изтича времето в езика
ще срина тези паметници
на култура която природата
отрича
на самота която спасение
търси
бог е казал всичко
но нищо което е казано
не го е казал бог
не ме слушайте
не можете да ме чуете
звукът сам се заглушава
тишината е безкраен звук
не ме питайте
ще проговоря
когато отида и се върна
без език
всеки прилив следва отлив
всеки отлив е обратен прилив
движете се ведно с океана
с тялото ви от вода
с водата която е утроба
нагоре
към повърхността
това е
единственият бряг

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. юни 2010 г.
Публикация в кн. „Градове сме, а после пустини“, Мина Стоянова, Изд. „Арс“, Благоевград, 2010 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]