Мина Стоянова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | съдържание на книгата

 

аритмия

 

Мина Стоянова

 

 

ръце от устните са паднали крила и само капка от устата ми е самота
на птичи полет в очите на дете което под върбата плаче и е лед на път да се свлече
с очи дъждът наднича зад решетките
с очи в очи дете и дъжд говорят и оплакват собствените си съдби
които да разкажат през нощта не могат защото пречи им да имат
под съблечените сенки кожа
и гласът на ястреба е ярка нота от сърцевината на акордеона

 

пропускаш като чаша образа встрани от паметта
големите хамелеони и големите творци
голи под двореца на смъртта са завещали
зоркото око да бъде живо докато морето се удави
и избуяли ушите и устите ни забравят
че всеки сън е приказка
че езикът ни дели от сетивата
и любовта е карта на пиано
през изгрева през мириса на сто лица в гората от вълни
разляла се е пяната на ранните цветя по-черни от очите на ковач
лежи дворецът на слугите и слуша монотонния часовник
пясъчни са кулите и ръцете ми се трошат
струнни стъпки на забранения континет
конят е черен и бял
зебра
потокът е дълбок и спокоен като гърдите на любима
дъждът се трупа в зидани павета
и отмерва дължини
на труса
въздух в дробове от изток
пустинни на запад очите са на единствения кон
поел по пътя на орлите
прелитат и преливат в мисли лицата ти обесени с воала на
тъгата
това е исках да го кажа
пролет да я нарека
пролет на последния век
свещта вещае мрак след себе си
и всяка святост за душата

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. юни 2010 г.
Публикация в кн. „Градове сме, а после пустини“, Мина Стоянова, Изд. „Арс“, Благоевград, 2010 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]