Мина Стоянова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | съдържание на книгата

 

no land

 

Мина Стоянова

 

 

сега е друго време. друга есен или друга зима диваните са други и вечерите зад затиснатия до стъклото студ. подредбата е друга – звездите стоят надалеч пия кафе вместо чай не ти пиша не пиша за теб.
лежим заедно със закопчани ръце – сънувам френските художници повлияли на неговата естетика по-късно будилникът ще ме събуди или никога няма да заспя
търсят ме много хора търсят ме всички теб те търси само тя и тя е всички
ти оставаш аз се крия
когато си тръгваш се качвам в тролея и дълго гледам булеварда да избледнява и изчезне
бяга ми се но от ума не мога да избягам
нищо не ти казвам за плановете и сетивата които нямам
нищо не ми казваш за сетивността
той твърди че тя е измамна и ограничена в пространството
аз мисля че няма земя която да ни приближи достатъчно

 

не мога да премина стената от тишини
като пасаж от пяната на дните
поникват невидими цветя
откъсваш от лицето ми листата
оставяш ги на стълбите да съхнат
питам те дали си чувал дъха на езерото което спи
питаш ме кой си

 

срещи в безплътни кафенета препълнени звуци празни умове оглеждам се за идеологии
някой идва и говори говори говори по-бързо да се маха с целия свят

 

най-накрая се връщаш
будиш се час по-рано
тръгваш си не знам дали завинаги
продължавам да спя и забравям и те ме търсят бягам чета и мисля за свободата
мисля за теб както мариан за фернандо
мисля за себе си по невъзможен начин

 

и няма земя която да ни приближи достатъчно

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. юни 2010 г.
Публикация в кн. „Градове сме, а после пустини“, Мина Стоянова, Изд. „Арс“, Благоевград, 2010 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]