Мина Стоянова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | съдържание на книгата

 

преброяване на птиците

 

Мина Стоянова

 

 

на октавио пас

 

 

сънувах онзи поет който днес го няма
толкова отдавна че самата аз
се съмнявам в съществуването си

 

влезе в стаята като разпиляни птици пред буря
и остави онова стихотворение в което
настоящето е непрестанно

 

настоящето е непрестанно
пристанищата които лъжат туристите
че мирът е дълбоката бездна отвъд
острието което издълбава земята
за дълбоката е само дъжд

 

непрестанно конете бягат

 

аз прегръщам простора насечен от живите
всички които повдигат яките си като ритуал
да се отрекат от сринатия град
конете бягат но по-бързо си отиват
листата под окапалия кестен

 

настоящето е непрестанно
преброявяне на птиците

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. юни 2010 г.
Публикация в кн. „Градове сме, а после пустини“, Мина Стоянова, Изд. „Арс“, Благоевград, 2010 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]