Мина Стоянова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | съдържание на книгата

 

“розата не търсеше роза тя търсеше нещо друго” Лорка

 

Мина Стоянова

 

 

не се намирам в този град
някой друг наместо мен е съвършен
в отлива на пясък за огледала
някой друг не аз
стреля по изгубения рай
от изстрела ранен последен да открие
че раят е иззет от него дом
миг преди да се опре на спусъка
тялото разбира че е посветено на целта
и изстрелът е гръм в сърцето на земята
чумата се ражда заедно с цветята
натиска спусъка очи политат към лицето
звукът навлиза в устата
повяхват пръстите по върховете на ръцете
и скупчени в молитва
прибират тялото в дъха
забулени са тези мигове на святост
остава само вятърът да шепне
надълбоко
очите гледат надълбоко
и навътре
розата не търси роза
тя търси нещо друго

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. юни 2010 г.
Публикация в кн. „Градове сме, а после пустини“, Мина Стоянова, Изд. „Арс“, Благоевград, 2010 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]