Мина Стоянова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

***

 

Мина Стоянова

 

 

сцената е бяла
декорът от стъкло
по земята мънички парченца
а вред встрани кървави петна
сцената е празна
спят актьорите
другите ги няма
чакат някой да разкаже
за реалността
чакат някой да им случи
време музи и илюзии
но уви играта днес
е на смърт и следсмъртта

 

*

 

екран -
черни лица
вибрират
от картината излизат

 

*

 

бяло
черно
бяло
черно
бяло
червено!

 

*

 

като пеперуди вели
трептят
вените им се пръсват
телата им врат
а те – актьори – продължават да спят

 

*

 

един неканен чака
в ъгъла
в покой
той чака – когато се събудят
и когато закрещят
от болка в ходилата
от гърча от смъртта
Аплодисменти!
пръсва се декорът
и прерязва купищата плът
край! завесата се спуска...
...черно... и Аплодисменти!

 

краят винага печели този
който не играе
а познава същността

 

Електронна публикация на 19. януари 2008 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]