Мина Стоянова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

***

 

Мина Стоянова

 

 

станция – без словоред
хора – крака бедра ръце лица
отвътре-навън и никога отново там
към изхода в тълпа
в убийствен устрем навън крещят но навън
няма полет няма небеса

 

цигулка и цигуларка
без майка без баща
без детство без съдба
под лампа някаква – обляна
в мътна пяна самота
в изблик тягостна и бясна музика
се реже – струната не тя
и се самоубива под собствените звуци
красота…
през тях минава времето
и ги разлива
по пътя по земята
и попиват и се сливат
в дома в хората в самотата
и дишат в дъха ни
и спят в съня ни
и умират в смъртта ни

 

И ние
на себе си чужди
чезнем
в общия прилив
живот

 

Електронна публикация на 19. януари 2008 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]