Иван Странджев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

АЛЕГРО

 

Иван Странджев

 

 

Да се изгубя исках в този град -
на изгрева му в утринното синьо мляко,
във вечерите с цвят на тъжни диаманти,
на гларусите в крясъка,
във вятъра от думи и от алкохолни жестове,
в очите на жени, които
           не знаят и не искат да научат мойто име -
                  да се изгубя исках.
О, сладка свобода,
              да бъдеш анонимен в любовта си -
без дрехи,
минало
и бъдеще
да се изгубваш -
единствено морето може с теб да се сравнява.
Приятелите ме държаха за ръцете -
                         бях сигурен,
                         бях сигурен,
ако за миг ме пуснат, ще отлитна,
                  завинаги ще се изгубя
                  и за всички
във този въздух, пълен
       с достойна мимолетност и със пеперуди...

 

...Приятелите ме държаха за крилете...

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 21. февруари 2004 г.
г1998-2013 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]