Иван Странджев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

ЮЛИ

 

Иван Странджев

 

 

Трептеше въздухът на юли, на нощта и ти.
Разливаха се думите като река
и влизах гол във тях, олекнал
                  от доверие към мрака.
Изтягах се по гръб,
звездите гледах,
гледах теб
на ласките през мрежата прозрачна.
Прелитаха над нас строени
                  полковете на ужасните комари
със едногласни флейти всички
                  и всички с едногласни барабани,
подвикваха си рибите в тръстиките
с въздишки непознати,
самотна патица се стрелна
                  и проби платното тънко на небето -
перцето, дето свети горе, е от нея - ето,
за доказателство остана другото върху водата,
а думите ти се разливат:
тъмни думи,
            бавни думи,
                       мълчаливи думи -
подобно тяло на пътуваща река,
                       подобно твойто тяло в ранна есен -
преди перото още да е паднало
            върху корема ти седефен,
преди да са заплакали брезите за снега.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 21. февруари 2004 г.
г1998-2013 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]