Тони Теллалов

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

НА НЯКАКВА МЕЖДИННА ГАРА

 

Тони Теллалов

 

 

 

по скътаните лудници в очите ти
по пустите им притъмнели паркове
разбирам колко си сама и беззащитна
ръкавът ти съдран и мръсен
е твойто бяло знаме всъщност
страдание си и надежда
но тръгвам за да хвана влака
а ти опитай пак и пак
предавай се при всеки ешелон
едва ли в някой позамръзнал ден
ще слезе пътник без билет и срок
и парковете ще познаеш във очите му
но знаеш ли?
перон!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 13. май 2010 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]