Тео Чепилов

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска проза

 

СИТУАЦИЯ СЛЕД СИТУАЦИЯ

 

Тео Чепилов

 

 

 

         Казвам ти, чиченце, тичам, ама ще ми се откачи гъза направо. Стиснал съм автомата и някакви шубраци ме перат през лицето, а наоколо няма такъв мрак. То не е тичане, а летене някакво - ония бяха цяла армия талибани дето ме гърмяха. Изведнъж почва да звъни някакъв телефон и аз такъв спирам и си викам, "Ей сега те гепих, червей!". Завъртам се да го гърмим, а то не спира да звъни джиесема и извива там в оная кривата на нокиите. По едно време се размърдва всичко и си отварям очите и гледам, че съм сънувал. Заспал съм на червения диван, ония кожения, а телефона на облегалката до главата ми вече на ръба да пада. Гепя го навреме и гледам скрит номер. Аре да се разбереме, нема скрито покрито. Ряз едно мюте и да си звъни. Поглеждам наоколо и виждам, че съм в Ебалника - батални сцени, батко - на масата има разпилени няколко кантара бело, една се разчепатила на леглото, другата дреме до мене на дивана, а навсякъде разметани пълни капути, ама е станала стаята като коледна елха. А аз такъв по кожен салон и малкият вече напира за още. Понадигам се и тегля едно око на телефона, оня скрития номер още звъни. Тогава се сещам. Изведнъж такъв както се будя и съм си ебнал и пернал благо нощес, изведнъж, ей така, се сещам в какви говна съм се омазал и направо си виждам погребението, честно ти говоря. Ей така като на снимка ми минава оня линкълн катафалката и аз вътре.
         Ебал съм си ситуацията.
         Така и така ще се мре, дай поне да опънем едно за последно. До мене спи тая русата свиня, дето Кишата я плющеше миналото лято, ама такава издрана от употреба вече. Както се е свила и е пуснала лигичка, аз само се премествам лекичко и такъв си го досъбуждам с ръка и директно й го поставям в устата. Оная като се стреска, чичка - ей такива очи не бях виждал преди да ги гърмим, вервай ми. Скача цялата и почва да мига като жълт светофар. Аз я хващам за врата и, такъв, й говоря да не се притеснява, в добри ръце е и лекичко я подърпвам към кура, а тя се запъва. Дърпам я пак, тоя път малко по-брутално, а тая скача да ми чупи стойки. Директно й навивам косата и й тегля един ритник към вратата. Оная още спи, чичка, тряс във вратата, пада, става. Аз фащам некви парцали и тъкмо си е закрепила гъза прав на тия криви крака и аз й лепвам дрехите през лицето. Оная нещо псува и ми вика "животно", "тъпанар", "нещастник", а аз такъв почвам да й се смея и си палим цигара, излягам се като баш бей, почесвам си ташаците, дърпам, пускам кръгче, пълно споко. Даже такъв съм забравил за нея. По едно време чувам некой се бори с вратата. И такъв се стряскам, щото вече съм ходещ некролог, секи може да е. Скачам като пантерка на пръсти до панталона дето съм си го сгънал, дърпам си беретата, даже пръста ми е вече да зареждам. И изведнъж се сещам, че това е нашата Ивелинка, бе чиче. Гледам я как се бори с топката на вратата и вече ше се затъркалям по пода. Ебем ти и простата пичка малоумна, реве, псува и не може да си отвори шибаната врата. А то направено за умни хора - дърпаш лекичко и буташ - няма силене в тая игра. Ше се насера от смех. Отивам й викам, "Кой е тъпанара сега, ма свиня?" Да бегаш доде не съм станал лош. Оная вижда пистолета в ръката, и не смее да гъкне, само цвили, такова, под мустак и продължава да си ръчка както си знае. Аз немам спирачки обаче. Викам й "Свирки врати отварят, ама като не правиш свирки една врата не можеш да си отвориш. Боклук". А тая не смее да ме погледне даже и циври ей сега ще легне пред вратата да се тръшка. Изведнъж идва тая черната дето спеше, незнам дали я знаеш - беше ми барманка в "Куба". Да същата, мххаха, верно че с тебе я ебахме тогава. Яка кучка, яка много. Ама такава се затичала - скачат ония големи цици и леко ме побутва, отваря й на оная вратата и такава й помага да си събере нещата. Да се мащаш - да не съм те видял, парцал, викам й и трескам след нея, а оная голa по топка парцали пред врата циври. Както още ми е станал понаполовина си се завъртам и отивам да сера, а тая черната леко зацикля, после си се прибира в стаята. Даже не ми се сере, ама такъв пръдвам три-четири пъти на кенефа, колкото да пречистя малко организъма. Гледам вече е почти 5 часа. Има няма пет часа живот остават. Даже не можем да се изсерем от тия химии, дейба и новите формули, дейба и професорите наркомански. Поглеждам се в огледалото и си викам, Камзъ, чиченце, дотука бехме. Дано не целнат главата поне да съм красив труп. Чак смех ме напушва вече.
         Ебал съм си ситуацията.
         И такъв чак се гледам и ми се превърта като по филмите как си бях на село преди десет години, как му счупих на кметския син главата с лопатата. После как трябваше да се скатая в София и такъв на 15 години дришльо трябваше пара да се прави да се оцелява. Тамън беше дошла демокрацията вече и требеше ред да се слага. Аз тогава бех само към 80 кила още, ама с тва джудо в спортното си бях буца. Почнах охрана, после почнах да продавам всичко дето може да се продава. Коли крадехме, курви возихме. Един ден батко се събуждам и вече нема какво да искам повече, честен кръст. Два мерцедеса - един компресор за курви и един ес класа за мен си да се кефим. Как станаха толкоз дебели нещата така и не разбрах. И сега след толкоз години чупене на глави мене ше ме гонят, братле, за некви смешни суми некви смешни хора ще ми слагат часове и присъди и ше ми се правят. Аз може ли да им еба майката на всичките, а? Отварям вратата и тръгвам да търся Маймуната из апартамента, че имаме бая кинти да съберем. Както си въртя нещата изведнъж се оказва, че дължа някакви пари и, че съм пресекъл едикой си, пък той бил едикъде си и ако не си оправя сметките с Турчина до 11 днеска идват на Гришата чистачите и директно ме разфасоват.
         Ебал съм си ситуацията.
         Тоя Маймуната го нема никъде. Преравям всички стаи, гледам другия кенеф, няма го. Отивам до големия хол и гледам, че нищо му няма - нито телефона, нито якето - нищо. Даже ми го няма големия портфейл, дето той го разнася да оправя сметките. Ебах та в тъпака, как ше ми гепи кешовицата и ше избяга, бе, обясни ми чиче. Аз такъв вече не зная да се смея ли да плача ли. Тоя чул, че ще ме гърмят и решил да си топне човката колко може и да дръпне с мангите ми. Серем и в това приятелство велико. Отивам до масата, леко намазвам една дебела линия и ряз един отскок. Фащам телефона да му звъня и тамън влизам в разговорите и пак ми звъни скрит номер и без да искам му вдигам. Такъв седя, гледам телефона, псувам се у главата проста на ум, ама вече съм вдигнал. Кажи, викам. Е па ко да ти кажа дето си не знаеш, викат. Кой си ти бе, отворен?, му викам. Е па тоя дето ше ти тегли ножа след като ти навре в гъза ключ двайска. И затваря. Аз такъв само вдигам телефона оде стената и с едно метване го пръсвам на съставни части. Оная черната се стряска от леглото, става цялата във фърчаща коса и ме гледа като заек батко у фаровете на колата. Минава ми вълната и гледам още кура ми е станал. Само й цъкам с глава и тая идва от леглото и почва да работи. Добро момиче се окaза. Ама такава се старае, не претупана свирка, ами чак тегли тегели отгоре до долу, плеска си го в езика, мачка топките, гълта го до дъно. Евалата, како, страшен филм са тия нейните свирки. През цялото време, обаче, само парата ми е главата. Няква яка курва ми духа, а такова само калкулатора ми цъка и само имена се сещам да ми висят.
         Ебал съм си ситуацията.
         Аз такъв вече ми идва и само се отпускам и си представям как ще й омажа муцуната на свинята, както е клекнала пред мен. Изведнъж кура ми го нема. Не спада, чиче, направо се спуква. Буф - и става като бебешки показалец. Тая пробва там, с два пръста, с бърз език - нема бате, нема никой. По-едно време вече се изнервям, щото почна да ми се прожулва. Може да се мре, ама може и не. Тоя кур да си го ползвам още викам. Бутам я настрана и фащам втория телефон да звъня на Маймуната. Изключил си е телефона, червея мазен. Ей, може да се мре, ама тоя идва с мене, чиче, така си викам. Идва с мене, ей!
         Станало е 6 вече. Часовникът си цъка. Метам си дрехите и гледам, че оня селтак средногорски си е фърлил с целата си свинска наглост дори капута върху белия ми версаче и ако в тоя момент го видим направо му ебавам майката селскостопанска. Намазвам отново на масата, ама съм толкова нервен, че не мога да си я наглася добре, така че обръщам пакета и тегля оттам три бързи на зиг-заг. Леле, чичка че ми се откачи главата, казвам ти.
         6 и 10 е, ама не ме ебе. Звъня на Мечо да го молим за помощ. Как си бате, викам. Оня не е мигнал цяла нощ, усещам го по гласа как грачи. Вика и по-добре бех преди да ми звъниш. Мечо, молим те батко, само ти си ми спасение. Даже Маймуната ми гепи ей сега парите и избега доде съм спел. Молим те, Мечо, тоя път се омаза яко. Камзе, вика ми, бате да беше мислил. Нема как да те спасявам, там друга е играта. Абе каква друга игра, бе чиче, викам му. Тия манафи рязани ше ме опукат за жълти стотинки, като човек те молим - помогни ми. За едното време, за дето те спасих оня път при мелето. Камзе, знаеш, аз тебе те имам за брат, бате, ама не можем нищо да разместим от тая случка, ми вика. Къф човек си ти бе, Мечо, а оня път аз как можах да разместя куршумите, че още имам белег на гъзо, а? Оня път си бил за оня път, той си го бил платил поне двеста пъти оттогава. Аре бегай бе боклук, му викам. Може да падна, ама и ти идваш с мене, разбра ли ме бе, червей. Разбра ли ме бе, плужеска сган? Нема го. И тоя ми затвори. Аха-аха и втори телефон да хвръкне, ама както съм си дигнал ръката само стискам зъби и го натискам уж да си обера агресията. Оня като се пръска тъпата нокиа на две, уж немали трошене 7210-ките мида. Направо огън ми изскача от ноздрите. Нема една стотинка. Нема един приятел. Нема една идея как да се оправя. Е па тоя път ми ебаха майката. Слагам дрехите, зареждам парчето, скачам в обувките и направо си тръгвам.
         Ебал съм си ситуацията.
         Леко проверявам етажа, коридора, плъзвам се да видя горе, през стълбите сканирам доле. Сичко е чисто. Идва асансьора, навеждам се, бутам бутона, дзън отваря се, минавам бързо отпред с насочен пистолет. Чисто. Долу портиера си дреме и хич не го ебе, че злите дебнат. Ше ти остане четката за зъби сирак, бе дедо. Минавам край него, а оня си кюта и ебе насън даже, щото нещо си мърмори. Долу на паркинга вече съм мишена, затова минавам през отворения прозорец до дедото и такъв се спускам навън. Версачето ми обира мозайката и се разпръцва начаса, ама адреналина така ми бумти в главата чичка че нищо не усещам. Минавам по шубрака, далече от лапмата на входа и оглеждам нагоре за засада. Чисто е. Само някакъв самолет цепи нагоре, иначе всички спят та се късат. Вече леко се съмва, тъкмо време да си бия камшика. Кво не давам, чичка, тогава да съм на оня самолет. Ела ми цуни гъза с език после доде еба мулатките в Таити. Турчин ли си, Пакистанец ли си, какъв си. Червей. Минавам вече по-смело до колата и се мушкам. Добре, че алармата е без звук да няма нерва още. Ес класата ми е чисто нова - нема и седмица. Ама дори и тя не ми покрива дълга, даже никак. Сичко да продам колкото не мога да му зема ей така на момента, пак не може да се покрие.
         Ебал съм си ситуацията.
         Ама поне, ако си тръгнем, чичка си знам, че си търгам със стил. И на ниво. Кога беше да крадем коли за други, кога беше време да ми крадат коли и да ми ги подаряват ей така от уважение, кога вече некви шибани шваби са се гърчили да ми сглобят поръчковия бенц. Пъхам беретата на колана и лекичко паля и пускам напред. Нема такава кола - като пантерка е. И както си пускам напред, изведнъж изскача от нищото един голф и ми се врезва. Ама ей така - както немаше никой и ряз баш във фара ме целва и колкото и да е скочил върху спирачката с двата крака оня тапир вътре с такава скорост ме плесва, че чак тая 3 тона кола подскача. Седим и не вервам. Ама и той се ебава майката - калника му се дръпва навътре и нема измъкване на гумата вече отпред. Аз такъв само гася, излизам и го гледам някво 60 кила човече със смешна шапка на очите и си свил устата сякаш да ми каже нещо. Ей, путка майна, викам му, сега ше те навра на майка ти у гъза, разбра ли ме, боклук. А оня само както седеше и се нервеше в колата прави хоп и бърка до скоростите и тръгва да ми вдига пистолет. Аз чиче като на забавен кадър го виждам, само изваждам парчето и го гърмим направо през вратата на бърза стрелба - дум един в ламарината, който пробива, дум един през стъклото на сол, който го перва в рамото и изпуска желязото, дум един в гърдите, дум един в главата и оня се размазва на седалката. Чакам една секунда, както си лежи, а то нема движение там вече. Бързо дръпвам към вратата, вкарвам си ръката през прозореца и му тегля два от упор право под козирката на шапката. Целия голф се намазва с мозък. Оня се е сгърчил криво, а в ръката му няма нищо вече. Абе дали имаше пистолет въобще тоя смешник? Не стига другите говна, ами сега и тоя.
         Ебал съм си ситуацията.
         Пускам пистолета на седалката, дърпам се леко и гледам, че при мене само фара го нема. Оня хуй, обаче, ме е заклещил и няма излизане. Скачам през колата и такъв почвам да ръгам. Дейба и голфа дейба, отели ми вола, ама го бутам. Гледам некъв прозорец светва, друг. Бързо си скачам в бенца, палим и си бягам. Стигам до нас у Витоша, скривам колата в гаража и чак тогава се замислям как се доомазах. Ако тоя е некой поне дилър жив и здрав, ама ако е некое полицейско мамино синче е сега и мутрите и куките след мене тичат. Само вадя големия сак - онова томито - сипвам квото първо хвана в него и тръгвам да слизам към гаража. На вратата ме гепи телефона. Тоя домашния - както си е на стената се включва секретаря. Копеле не казва кой, не казва какво. Само казва, седи там, ей сега идваме, не прави простотии, наред е сичко. Гришата. Батенце насирам се. Ей такъв 100 и 30 кила човек както ме гледаш се разтрисам. След малко чук-чук на вратата. Отварям и гледам двама от неговите с кожаците. Единия протяга ръка и аз си давам желязото. Само ми махат да тръгам с тях и аз даже не заключвам. Слизаме надолу - в асансьора мълчание пълно. Аз вече редя молитви батко - тоя път се оаках здраво. Е тоя път си отидох. Пред блока чака шофьора с крак на газта вече. Качваме се - те до двете ми страни, аз по средата. Без парче, без сили да ги морим. Само си седим и си викам ей боже давай и тоя път да стане некое чудо. Стигаме горе до паркинга преди лифта и гледам Гришата с двама глигана седят и пушат пред джи класата. Слизаме и ние и тия двамата ме ограждат пак и отиваме пред него. Аз вече съм я отписал тая случка. Поне си поебах и поживях. Давай към ада и да се пържим.
         Ебал съм си ситуацията.
         Гришата ме гледа такъв, нищо не казва. Пуши, гледа огънчето, пуска една усмивка на другите, гледа пак мен. И ми се смее. Вика ми, насра ли се а? Аз мълча. Оня пак, кажи де, нали си голям гъзар насра ли се вече или да почваме с шоуто? Аз му викам, Гриша, никога не съм си имал пресечки с тебе, дай ми малко отсрочка ше ти разчистим сичко. Оня ме гледа, и пак ми се смее дейба и вълчата му усмивка дейба. После ми вика, ей Камзе, тоя живот си е ебал майката, чичка. Аз пак си мълча, какво да му кажа. Моя си е ебал майката, за неговия незнам. Вика ми, за това дето го гръмна оня хуй Ицьо Малкия сме на чисто. Къв Ицьо, кви пет лева? Гледам и не разбирам. Оня пак ми се смее. Аре бегай да се наспиш, че от това ебане като за последно снощи на човек не мязаш. И такъв ме натоварват пак в колата и вместо да ме копаят по морените баш в 7 сутринта едно свежо и спокойно ме оставят пред вкъщи. Чиченце не мога да гледам. Ебал съм му майката - да ме колят да ме гърмят лягам си. И направо с дрехите се метам у спалнята. Събуждам се и не знам ден ли е нощ ли е. Гледам станало 10 без нещо. Ставам такъв, пия неква вода, че адово ми вони в устата, паля цигара и пускам телевизора да бучи нещо, че в ушите ми само гласа на Гришата бичи. Изведнъж тръгва звука и гледам по новините оня моя приятел с голфа. Баш първа новина в централна емисия, дейба и випа съм опукал. Христо Коцевски по прякор Малкия. Ебах мама му. Ние му викахме Тапата, дейба и лайнаря дейба. Така се беше маскирал с тоя голф и с тая шапка, че ходи го познай. Ако треба да се верва на тая говорителката с големите бомби до десна ръка на Талип се бил издигнал. А както знаем Талип се готвеше да наебе Гришата. Значи Гришата въобще не съм му бил чак такава грижа - маймуните са били тука да търсят тоя хуй спаружен и аз съм бил ей така да ги държи във форма. Сигурно даже са го били попритиснали вече щом така бегаше лекето грозно. Аз обаче го опуках и за Гришата един вид съм свършил работата, тоест пресечката е забравена и пари нема да се търсят.
         Ебал съм си ситуацията.
         Пак влезнахме у новините.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 15. март 2007 г.
Публикация сп. „Егоист“, 2006 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]